контрол

Речник на българския език

контро̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Проверка или наблюдение с цел проверка; надзор. Провеждам контрол. Подлагам на контрол. Митнически контрол. Санитарен контрол.
прил. контро̀лен, контро̀лна, контро̀лно, мн. контро̀лни. Контролен пост. Контролно упражнение. Контролна лампа.
Контролен пакет акции.Спец. В банковото дело — количеството акции, което осигурява на собственика решаващо влияние върху дейността на акционерното дружество.

Грешни изписвания (1)

  • кунтрол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рол
непълен член кон-т-ро-ла
пълен член кон-т-ро-лът
мн.ч. кон-т-ро-ли
членувано кон-т-ро-ли-те
бройна форма кон-т-ро-ла
звателна форма