авторитет

Речник на българския език

авторитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Общопризнато значение, влияние. Ползвам се с авторитет. Имам авторитет.

Грешни изписвания (15)

  • авторетет
  • автуретет
  • автуритет
  • афторетет
  • афторитет
  • афтуретет
  • афтуритет
  • ъвторетет
  • ъвторитет
  • ъвтуретет
  • ъвтуритет
  • ъфторетет
  • ъфторитет
  • ъфтуретет
  • ъфтуритет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ри-тет
непълен член ав-то-ри-те-та
пълен член ав-то-ри-те-тът
мн.ч. ав-то-ри-те-ти
членувано ав-то-ри-те-ти-те
бройна форма ав-то-ри-те-та
звателна форма