мощ

Речник на българския език

мощ съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

мощта̀, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ.

Грешни изписвания (1)

  • мошт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мощ
членувано мощ-та
мн.ч.
членувано
звателна форма