надмощие

Речник на българския език

надмо̀щие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. По-голяма сила у някого, по-голяма мощ; превъзходство. Имам надмощие.

Грешни изписвания (3)

  • надмоштие
  • нъдмоштие
  • нъдмощие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-мо-щие
членувано над-мо-щи-е-то
мн.ч. над-мо-щия
членувано над-мо-щи-я-та