хегемония

Речник на българския език

хегемо̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Върховенство, първенство, надмощие. Политическа хегемония.
прил. хегемо̀нен, хегемо̀нна, хегемо̀нно, мн. хегемо̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • хегемонеа
  • хегемонеъ
  • хегемонея
  • хегемониа
  • хегемониъ
  • хегимонеа
  • хегимонеъ
  • хегимонея
  • хегимониа
  • хегимониъ
  • хегимония
  • хигемонеа
  • хигемонеъ
  • хигемонея
  • хигемониа
  • хигемониъ
  • хигемония
  • хигимонеа
  • хигимонеъ
  • хигимонея
  • хигимониа
  • хигимониъ
  • хигимония

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хе-ге-мо-ния
членувано хе-ге-мо-ни-я-та
мн.ч. хе-ге-мо-нии
членувано хе-ге-мо-ни-и-те
звателна форма