преобладаване

Речник на българския език

преоблада̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • преобладавъне
  • преоблъдаване
  • преоблъдавъне
  • преубладаване
  • преубладавъне
  • преублъдаване
  • преублъдавъне
  • приобладаване
  • приобладавъне
  • приоблъдаване
  • приоблъдавъне
  • приубладаване
  • приубладавъне
  • приублъдаване
  • приублъдавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-об-ла-да-ва-не
членувано пре-об-ла-да-ва-не-то
мн.ч. пре-об-ла-да-ва-ния
членувано пре-об-ла-да-ва-ни-я-та