престиж

Речник на българския език

престѝж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Добро име, авторитет.

Грешни изписвания (2)

  • престиш
  • пристиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тиж
непълен член прес-ти-жа
пълен член прес-ти-жът
мн.ч. прес-ти-жи
членувано прес-ти-жи-те
бройна форма прес-ти-жа
звателна форма