име

мн. имена̀, ср.
1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче?
2. Наименование на животно. Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар.
3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти. Името на града е Плевен. Тази планета е с име Луна.
4. Название на нещо. Името на болестта не ми е известно.
5. Обществено мнение за човек; репутация. Имам добро име. Той е голямо име в науката.
6. Спец. В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества. Съществително име. Числително име.
• В името на (някого). — Заради; за честта на.
• Излиза/излезе ми име (на някакъв). — Създава се мнение за мене, че съм някакъв. Излезе ми име, че съм добър.
• Лично име. — Името, дадено при раждането.
• Фамилно име. — Името на фамилията.