репутация

Речник на българския език

репута̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Обществено мнение или оценка за някого; реноме. Лоша репутация.

Грешни изписвания (23)

  • репутациъ
  • репотацеа
  • репотацеъ
  • репотацея
  • репотациа
  • репотациъ
  • репотация
  • репутацеа
  • репутацеъ
  • репутацея
  • репутациа
  • рипотацеа
  • рипотацеъ
  • рипотацея
  • рипотациа
  • рипотациъ
  • рипотация
  • рипутацеа
  • рипутацеъ
  • рипутацея
  • рипутациа
  • рипутациъ
  • рипутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-пу-та-ция
членувано ре-пу-та-ци-я-та
мн.ч. ре-пу-та-ции
членувано ре-пу-та-ци-и-те
звателна форма