1.
мѝнало
—
съществително име, среден род
(тип 62)
Значение
ср., само ед. Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. Минало незабравимо. В миналото. Славно минало.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- миналу
- минъло
- минълу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ми-на-ло | |
|---|---|---|
| членувано | ми-на-ло-то | |
| мн.ч. | ми-на-ли | |
| членувано | ми-на-ли-те |
2. минало — ср. р.
минало е производна форма на минал (ср. р.).
3. минало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
минало е производна форма на мина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. минало — мин. деят. св. прич. ср. р.
минало е производна форма на мина (мин. деят. св. прич. ср. р.).