произход

Речник на българския език

проѝзход съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и произход м., само ед.
1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало. Национален произход. Социален произход.
2. Поставяне на началото на нещо; възникване. Неясен произход на думата.

Грешни изписвания (4)

  • произхот
  • произхут
  • пруизхот
  • пруизхут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-из-ход
непълен член про-из-хо-да
пълен член про-из-хо-дът
мн.ч. про-из-хо-ди
членувано про-из-хо-ди-те
бройна форма про-из-хо-да
звателна форма