проѝзход — съществително име, мъжки род (тип 7)
Значение
и произход м., само ед.
1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало. Национален произход. Социален произход.
2. Поставяне на началото на нещо; възникване. Неясен произход на думата.
1. Принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало. Национален произход. Социален произход.
2. Поставяне на началото на нещо; възникване. Неясен произход на думата.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- произхот
- произхут
- пруизхот
- пруизхут
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | про-из-ход | |
---|---|---|
непълен член | про-из-хо-да | |
пълен член | про-из-хо-дът | |
мн.ч. | про-из-хо-ди | |
членувано | про-из-хо-ди-те | |
бройна форма | про-из-хо-да | |
звателна форма | — |