дърво

Речник на българския език

1. дърво̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дървѐта или дърва̀, ср.
1. С мн. дървѐта. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.
2. С мн. дървѐта. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С мн. дърва̀. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.

Грешни изписвания (1)

  • дарво

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-во
членувано дър-во-то
мн.ч. дър-ва
членувано дър-ва-та

2. дърво̀ съществително име, среден род (тип 61) редактиране

Значение

мн. дървѐта или дърва̀, ср.
1. С мн. дървѐта. Растителен вид с твърдо, относително високо стъбло и с разклонения в горния край, които образуват корона.
2. С мн. дървѐта. Отсечен или отрязан екземпляр от този вид.
3. С мн. дърва̀. Нарязано и нацепено за огрев парче от този растителен вид. Донесох дърва за печката.
4. Само ед. Този растителен вид като материя, материал. Мебели от дърво.

Грешни изписвания (1)

  • дарво

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дър-во
членувано дър-во-то
мн.ч. дър-ве-та
членувано дър-ве-та-та

3. Дърво̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Дарво