дъ̀рвен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
дъ̀рвена, дъ̀рвено, мн. дъ̀рвени, прил.
1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал.
2. Прен. Който е слабоподвижен, нееластичен, лишен от гъвкавост. Кракът ми е като дървен.
3. Прен. Който е с бавноподвижен ум; ограничен. Дървена глава.
4. Прен. Лишен от изразителност, от емоционалност; скован, неизразителен. Дървена физиономия.
• Дървено масло. — Зехтин.
• Дървен философ. — Пренебр. Човек, който много приказва, обикн. празни приказки, а нищо не върши.
1. Който е направен, добит от дърво. Дървена маса. Дървен материал.
2. Прен. Който е слабоподвижен, нееластичен, лишен от гъвкавост. Кракът ми е като дървен.
3. Прен. Който е с бавноподвижен ум; ограничен. Дървена глава.
4. Прен. Лишен от изразителност, от емоционалност; скован, неизразителен. Дървена физиономия.
• Дървено масло. — Зехтин.
• Дървен философ. — Пренебр. Човек, който много приказва, обикн. празни приказки, а нищо не върши.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- дървин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дър-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дър-ве-ния | ||
| пълен член | дър-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | дър-ве-на | ||
| членувано | дър-ве-на-та | ||
| ср. р. | дър-ве-но | ||
| членувано | дър-ве-но-то | ||
| мн. ч. | дър-ве-ни | ||
| членувано | дър-ве-ни-те | ||