скован

Речник на българския език

1. скова̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл.същ. скованост, сковаността, ж.

Грешни изписвания (1)

  • скуван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ско-ван
непълен член ско-ва-ния
пълен член ско-ва-ни-ят
ж. р. ско-ва-на
членувано ско-ва-на-та
ср. р. ско-ва-но
членувано ско-ва-но-то
мн. ч. ско-ва-ни
членувано ско-ва-ни-те

2. скован — мин. страд. прич. м. р.

скован е производна форма на скова (мин. страд. прич. м. р.).