вкаменен

Речник на българския език

1. вкаменѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • вкаминен
  • вкъменен
  • вкъминен
  • фкаменен
  • фкаминен
  • фкъменен
  • фкъминен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вка-ме-нен
непълен член вка-ме-не-ния
пълен член вка-ме-не-ни-ят
ж. р. вка-ме-не-на
членувано вка-ме-не-на-та
ср. р. вка-ме-не-но
членувано вка-ме-не-но-то
мн. ч. вка-ме-не-ни
членувано вка-ме-не-ни-те

2. вкаменен — мин. страд. прич. м. р.

вкаменен е производна форма на вкаменя се (мин. страд. прич. м. р.).