вцепенен

Речник на българския език

1. вцепенѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вцепенѐна, вцепенѐно, мн. вцепенѐни, прил.
1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.
2. Прен. Изненадан, уплашен.
същ. вцепенѐност, вцепенеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • вцепинен
  • вципенен
  • вципинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вце-пе-нен
непълен член вце-пе-не-ния
пълен член вце-пе-не-ни-ят
ж. р. вце-пе-не-на
членувано вце-пе-не-на-та
ср. р. вце-пе-не-но
членувано вце-пе-не-но-то
мн. ч. вце-пе-не-ни
членувано вце-пе-не-ни-те

2. вцепенен — мин. страд. прич. м. р.

вцепенен е производна форма на вцепеня (мин. страд. прич. м. р.).