вкаменя се

Речник на българския език

вкаменя̀ се преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

вкаменѝш се, мин. св. вкаменѝх се, мин. прич. вкаменѝл се, св.вж. вкаменявам се.

Грешни изписвания (7)

  • вкаминя се
  • вкъменя се
  • вкъминя се
  • фкаменя се
  • фкаминя се
  • фкъменя се
  • фкъминя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вка-ме-ня вка-ме-ним
2 лице вка-ме-ниш вка-ме-ни-те
3 лице вка-ме-ни вка-ме-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вка-ме-них вка-ме-них-ме
2 лице вка-ме-ни вка-ме-них-те
3 лице вка-ме-ни вка-ме-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вка-ме-нях вка-ме-нях-ме
2 лице вка-ме-не-ше вка-ме-нях-те
3 лице вка-ме-не-ше вка-ме-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкаменил съм вкаменила съм вкаменило съм вкаменили сме
2 лице вкаменил си вкаменила си вкаменило си вкаменили сте
3 лице вкаменил е вкаменила е вкаменило е вкаменили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вкаменил бях вкаменила бях вкаменило бяхме вкаменили
2 лице беше вкаменил беше вкаменила беше вкаменило бяхте вкаменили
3 лице беше вкаменил беше вкаменила беше вкаменило бяха вкаменили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкаменя ще вкаменим
2 лице ще вкамениш ще вкамените
3 лице ще вкамени ще вкаменят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вкаменил ще съм вкаменила ще съм вкаменило ще сме вкаменили
2 лице ще си вкаменил ще си вкаменила ще си вкаменило ще сте вкаменили
3 лице ще е вкаменил ще е вкаменила ще е вкаменило ще са вкаменили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкаменя щяхме да вкаменим
2 лице щеше да вкамениш щяхте да вкамените
3 лице щеше да вкамени щяха да вкаменят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вкаменил щях да съм вкаменила щях да съм вкаменило щяхме да сме вкаменили
2 лице щеше да си вкаменил щеше да си вкаменила щеше да си вкаменило щяхте да сте вкаменили
3 лице щеше да е вкаменил щеше да е вкаменила щеше да е вкаменило щяха да са вкаменили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкаменял съм вкаменяла съм вкаменяло съм вкаменели сме
2 лице вкаменял си вкаменяла си вкаменяло си вкаменели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкаменил съм вкаменила съм вкаменило съм вкаменили сме
2 лице вкаменил си вкаменила си вкаменило си вкаменили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вкаменил била съм вкаменила било съм вкаменило били сме вкаменили
2 лице бил си вкаменил била си вкаменила било си вкаменило били сте вкаменили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкаменя щяла съм да вкаменя щяло съм да вкаменя щели сме да вкаменим
2 лице щял си да вкамениш щяла си да вкамениш щяло си да вкамениш щели сте да вкамените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вкаменил щяла съм да съм вкаменила щяло съм да съм вкаменило щели сме да сме вкаменили
2 лице щял си да си вкаменил щяла си да си вкаменила щяло си да си вкаменило щели сте да сте вкаменили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вкаменил бих вкаменила бих вкаменило бихме вкаменили
2 лице би вкаменил би вкаменила би вкаменило бихте вкаменили
3 лице би вкаменил би вкаменила би вкаменило биха вкаменили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вка-ме-ни вка-ме-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-нен
непълен член вка-ме-не-ния
пълен член вка-ме-не-ни-ят
женски род вка-ме-не-на
членувано вка-ме-не-на-та
среден род вка-ме-не-но
членувано вка-ме-не-но-то
множествено число вка-ме-не-ни
членувано вка-ме-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-нил
непълен член вка-ме-ни-лия
пълен член вка-ме-ни-ли-ят
женски род вка-ме-ни-ла
членувано вка-ме-ни-ла-та
среден род вка-ме-ни-ло
членувано вка-ме-ни-ло-то
множествено число вка-ме-ни-ли
членувано вка-ме-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-нял
женски род вка-ме-ня-ла
среден род вка-ме-ня-ло
множествено число вка-ме-не-ли