вкаменявам се

Речник на българския език

вкаменя̀вам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вкаменя̀ваш се, несв. и вкаменя̀ се, св.
1. Ставам на камък; ставам твърд като камък.
2. Прен. От какво. Застивам, не мърдам, вцепенявам се. Вкамених се от страх. Вкамених се от ужас.

Грешни изписвания (15)

  • вкаменявъм се
  • вкаминявам се
  • вкаминявъм се
  • вкъменявам се
  • вкъменявъм се
  • вкъминявам се
  • вкъминявъм се
  • фкаменявам се
  • фкаменявъм се
  • фкаминявам се
  • фкаминявъм се
  • фкъменявам се
  • фкъменявъм се
  • фкъминявам се
  • фкъминявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вка-ме-ня-вам вка-ме-ня-ва-ме
2 лице вка-ме-ня-ваш вка-ме-ня-ва-те
3 лице вка-ме-ня-ва вка-ме-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вка-ме-ня-вах вка-ме-ня-вах-ме
2 лице вка-ме-ня-ва вка-ме-ня-вах-те
3 лице вка-ме-ня-ва вка-ме-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вка-ме-ня-вах вка-ме-ня-вах-ме
2 лице вка-ме-ня-ва-ше вка-ме-ня-вах-те
3 лице вка-ме-ня-ва-ше вка-ме-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкаменявал съм вкаменявала съм вкаменявало съм вкаменявали сме
2 лице вкаменявал си вкаменявала си вкаменявало си вкаменявали сте
3 лице вкаменявал е вкаменявала е вкаменявало е вкаменявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вкаменявал бях вкаменявала бях вкаменявало бяхме вкаменявали
2 лице беше вкаменявал беше вкаменявала беше вкаменявало бяхте вкаменявали
3 лице беше вкаменявал беше вкаменявала беше вкаменявало бяха вкаменявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вкаменявам ще вкаменяваме
2 лице ще вкаменяваш ще вкаменявате
3 лице ще вкаменява ще вкаменяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вкаменявал ще съм вкаменявала ще съм вкаменявало ще сме вкаменявали
2 лице ще си вкаменявал ще си вкаменявала ще си вкаменявало ще сте вкаменявали
3 лице ще е вкаменявал ще е вкаменявала ще е вкаменявало ще са вкаменявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вкаменявам щяхме да вкаменяваме
2 лице щеше да вкаменяваш щяхте да вкаменявате
3 лице щеше да вкаменява щяха да вкаменяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вкаменявал щях да съм вкаменявала щях да съм вкаменявало щяхме да сме вкаменявали
2 лице щеше да си вкаменявал щеше да си вкаменявала щеше да си вкаменявало щяхте да сте вкаменявали
3 лице щеше да е вкаменявал щеше да е вкаменявала щеше да е вкаменявало щяха да са вкаменявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкаменявал съм вкаменявала съм вкаменявало съм вкаменявали сме
2 лице вкаменявал си вкаменявала си вкаменявало си вкаменявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вкаменявал съм вкаменявала съм вкаменявало съм вкаменявали сме
2 лице вкаменявал си вкаменявала си вкаменявало си вкаменявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вкаменявал била съм вкаменявала било съм вкаменявало били сме вкаменявали
2 лице бил си вкаменявал била си вкаменявала било си вкаменявало били сте вкаменявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вкаменявам щяла съм да вкаменявам щяло съм да вкаменявам щели сме да вкаменяваме
2 лице щял си да вкаменяваш щяла си да вкаменяваш щяло си да вкаменяваш щели сте да вкаменявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вкаменявал щяла съм да съм вкаменявала щяло съм да съм вкаменявало щели сме да сме вкаменявали
2 лице щял си да си вкаменявал щяла си да си вкаменявала щяло си да си вкаменявало щели сте да сте вкаменявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вкаменявал бих вкаменявала бих вкаменявало бихме вкаменявали
2 лице би вкаменявал би вкаменявала би вкаменявало бихте вкаменявали
3 лице би вкаменявал би вкаменявала би вкаменявало биха вкаменявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вка-ме-ня-вай вка-ме-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-ня-ван
непълен член вка-ме-ня-ва-ния
пълен член вка-ме-ня-ва-ни-ят
женски род вка-ме-ня-ва-на
членувано вка-ме-ня-ва-на-та
среден род вка-ме-ня-ва-но
членувано вка-ме-ня-ва-но-то
множествено число вка-ме-ня-ва-ни
членувано вка-ме-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-ня-вал
непълен член вка-ме-ня-ва-лия
пълен член вка-ме-ня-ва-ли-ят
женски род вка-ме-ня-ва-ла
членувано вка-ме-ня-ва-ла-та
среден род вка-ме-ня-ва-ло
членувано вка-ме-ня-ва-ло-то
множествено число вка-ме-ня-ва-ли
членувано вка-ме-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-ня-вал
женски род вка-ме-ня-ва-ла
среден род вка-ме-ня-ва-ло
множествено число вка-ме-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вка-ме-ня-ващ
непълен член вка-ме-ня-ва-щия
пълен член вка-ме-ня-ва-щи-ят
женски род вка-ме-ня-ва-ща
членувано вка-ме-ня-ва-ща-та
среден род вка-ме-ня-ва-що
членувано вка-ме-ня-ва-що-то
множествено число вка-ме-ня-ва-щи
членувано вка-ме-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вка-ме-ня-вай-ки