бил е вкаменявал

Речник на българския език

1. бил е вкаменявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е вкаменявал е производна форма на вкаменявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).