сковавам

Речник на българския език

скова̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

сковаваш, несв. и скова, св.
1. Какво. Изработвам чрез коване. Сковавам къщичка за птици.
2. Какво. За студ, мраз — правя да се вледени; смръзвам, вдървявам. Студ сковаваше краката му.
3. Прен. Кого. Не позволявам да действа и да постъпва според разбиранията си. Присъствието му винаги я сковаваше.
сковавам се/скова се. 1. — Замръзвам, вдървявам се. Краката му се сковаха от студ.
2. Притеснявам се от нечие присъствие, думи или действия.

Грешни изписвания (3)

  • сковавъм
  • скувавам
  • скувавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ско-ва-вам ско-ва-ва-ме
2 лице ско-ва-ваш ско-ва-ва-те
3 лице ско-ва-ва ско-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ско-ва-вах ско-ва-вах-ме
2 лице ско-ва-ва ско-ва-вах-те
3 лице ско-ва-ва ско-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ско-ва-вах ско-ва-вах-ме
2 лице ско-ва-ва-ше ско-ва-вах-те
3 лице ско-ва-ва-ше ско-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сковавал съм сковавала съм сковавало съм сковавали сме
2 лице сковавал си сковавала си сковавало си сковавали сте
3 лице сковавал е сковавала е сковавало е сковавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сковавал бях сковавала бях сковавало бяхме сковавали
2 лице беше сковавал беше сковавала беше сковавало бяхте сковавали
3 лице беше сковавал беше сковавала беше сковавало бяха сковавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сковавам ще сковаваме
2 лице ще сковаваш ще сковавате
3 лице ще сковава ще сковават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сковавал ще съм сковавала ще съм сковавало ще сме сковавали
2 лице ще си сковавал ще си сковавала ще си сковавало ще сте сковавали
3 лице ще е сковавал ще е сковавала ще е сковавало ще са сковавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сковавам щяхме да сковаваме
2 лице щеше да сковаваш щяхте да сковавате
3 лице щеше да сковава щяха да сковават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сковавал щях да съм сковавала щях да съм сковавало щяхме да сме сковавали
2 лице щеше да си сковавал щеше да си сковавала щеше да си сковавало щяхте да сте сковавали
3 лице щеше да е сковавал щеше да е сковавала щеше да е сковавало щяха да са сковавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сковавал съм сковавала съм сковавало съм сковавали сме
2 лице сковавал си сковавала си сковавало си сковавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сковавал съм сковавала съм сковавало съм сковавали сме
2 лице сковавал си сковавала си сковавало си сковавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сковавал била съм сковавала било съм сковавало били сме сковавали
2 лице бил си сковавал била си сковавала било си сковавало били сте сковавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сковавам щяла съм да сковавам щяло съм да сковавам щели сме да сковаваме
2 лице щял си да сковаваш щяла си да сковаваш щяло си да сковаваш щели сте да сковавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сковавал щяла съм да съм сковавала щяло съм да съм сковавало щели сме да сме сковавали
2 лице щял си да си сковавал щяла си да си сковавала щяло си да си сковавало щели сте да сте сковавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сковавал бих сковавала бих сковавало бихме сковавали
2 лице би сковавал би сковавала би сковавало бихте сковавали
3 лице би сковавал би сковавала би сковавало биха сковавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ско-ва-вай ско-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ско-ва-ван
непълен член ско-ва-ва-ния
пълен член ско-ва-ва-ни-ят
женски род ско-ва-ва-на
членувано ско-ва-ва-на-та
среден род ско-ва-ва-но
членувано ско-ва-ва-но-то
множествено число ско-ва-ва-ни
членувано ско-ва-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ско-ва-вал
непълен член ско-ва-ва-лия
пълен член ско-ва-ва-ли-ят
женски род ско-ва-ва-ла
членувано ско-ва-ва-ла-та
среден род ско-ва-ва-ло
членувано ско-ва-ва-ло-то
множествено число ско-ва-ва-ли
членувано ско-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ско-ва-вал
женски род ско-ва-ва-ла
среден род ско-ва-ва-ло
множествено число ско-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ско-ва-ващ
непълен член ско-ва-ва-щия
пълен член ско-ва-ва-щи-ят
женски род ско-ва-ва-ща
членувано ско-ва-ва-ща-та
среден род ско-ва-ва-що
членувано ско-ва-ва-що-то
множествено число ско-ва-ва-щи
членувано ско-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ско-ва-вай-ки