възпрепятствувам

Речник на българския език

възпрепя̀тствувам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възпрепя̀тствуваш, несв. и св. Възпрепятствам.

Грешни изписвания (15)

  • вазпрепятствовам
  • вазпрепятствовъм
  • вазпрепятствувам
  • вазпрепятствувъм
  • вазприпятствовам
  • вазприпятствовъм
  • вазприпятствувам
  • вазприпятствувъм
  • възпрепятствовам
  • възпрепятствовъм
  • възпрепятствувъм
  • възприпятствовам
  • възприпятствовъм
  • възприпятствувам
  • възприпятствувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ре-пят-с-тву-вам въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ме
2 лице въз-п-ре-пят-с-тву-ваш въз-п-ре-пят-с-тву-ва-те
3 лице въз-п-ре-пят-с-тву-ва въз-п-ре-пят-с-тву-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ре-пят-с-тву-вах въз-п-ре-пят-с-тву-вах-ме
2 лице въз-п-ре-пят-с-тву-ва въз-п-ре-пят-с-тву-вах-те
3 лице въз-п-ре-пят-с-тву-ва въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ре-пят-с-тву-вах въз-п-ре-пят-с-тву-вах-ме
2 лице въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ше въз-п-ре-пят-с-тву-вах-те
3 лице въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ше въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрепятствувал съм възпрепятствувала съм възпрепятствувало съм възпрепятствували сме
2 лице възпрепятствувал си възпрепятствувала си възпрепятствувало си възпрепятствували сте
3 лице възпрепятствувал е възпрепятствувала е възпрепятствувало е възпрепятствували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпрепятствувал бях възпрепятствувала бях възпрепятствувало бяхме възпрепятствували
2 лице беше възпрепятствувал беше възпрепятствувала беше възпрепятствувало бяхте възпрепятствували
3 лице беше възпрепятствувал беше възпрепятствувала беше възпрепятствувало бяха възпрепятствували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпрепятствувам ще възпрепятствуваме
2 лице ще възпрепятствуваш ще възпрепятствувате
3 лице ще възпрепятствува ще възпрепятствуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпрепятствувал ще съм възпрепятствувала ще съм възпрепятствувало ще сме възпрепятствували
2 лице ще си възпрепятствувал ще си възпрепятствувала ще си възпрепятствувало ще сте възпрепятствували
3 лице ще е възпрепятствувал ще е възпрепятствувала ще е възпрепятствувало ще са възпрепятствували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпрепятствувам щяхме да възпрепятствуваме
2 лице щеше да възпрепятствуваш щяхте да възпрепятствувате
3 лице щеше да възпрепятствува щяха да възпрепятствуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпрепятствувал щях да съм възпрепятствувала щях да съм възпрепятствувало щяхме да сме възпрепятствували
2 лице щеше да си възпрепятствувал щеше да си възпрепятствувала щеше да си възпрепятствувало щяхте да сте възпрепятствували
3 лице щеше да е възпрепятствувал щеше да е възпрепятствувала щеше да е възпрепятствувало щяха да са възпрепятствували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрепятствувал съм възпрепятствувала съм възпрепятствувало съм възпрепятствували сме
2 лице възпрепятствувал си възпрепятствувала си възпрепятствувало си възпрепятствували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпрепятствувал съм възпрепятствувала съм възпрепятствувало съм възпрепятствували сме
2 лице възпрепятствувал си възпрепятствувала си възпрепятствувало си възпрепятствували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпрепятствувал била съм възпрепятствувала било съм възпрепятствувало били сме възпрепятствували
2 лице бил си възпрепятствувал била си възпрепятствувала било си възпрепятствувало били сте възпрепятствували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпрепятствувам щяла съм да възпрепятствувам щяло съм да възпрепятствувам щели сме да възпрепятствуваме
2 лице щял си да възпрепятствуваш щяла си да възпрепятствуваш щяло си да възпрепятствуваш щели сте да възпрепятствувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпрепятствувал щяла съм да съм възпрепятствувала щяло съм да съм възпрепятствувало щели сме да сме възпрепятствували
2 лице щял си да си възпрепятствувал щяла си да си възпрепятствувала щяло си да си възпрепятствувало щели сте да сте възпрепятствували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпрепятствувал бих възпрепятствувала бих възпрепятствувало бихме възпрепятствували
2 лице би възпрепятствувал би възпрепятствувала би възпрепятствувало бихте възпрепятствували
3 лице би възпрепятствувал би възпрепятствувала би възпрепятствувало биха възпрепятствували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ре-пят-с-тву-вай въз-п-ре-пят-с-тву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-тву-ван
непълен член въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ния
пълен член въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ни-ят
женски род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-на
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-на-та
среден род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-но
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-но-то
множествено число въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ни
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-тву-вал
непълен член въз-п-ре-пят-с-тву-ва-лия
пълен член въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ли-ят
женски род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ла
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ла-та
среден род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ло
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ло-то
множествено число въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ли
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-тву-вал
женски род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ла
среден род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ло
множествено число въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ре-пят-с-тву-ващ
непълен член въз-п-ре-пят-с-тву-ва-щия
пълен член въз-п-ре-пят-с-тву-ва-щи-ят
женски род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ща
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-ща-та
среден род въз-п-ре-пят-с-тву-ва-що
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-що-то
множествено число въз-п-ре-пят-с-тву-ва-щи
членувано въз-п-ре-пят-с-тву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-п-ре-пят-с-тву-вай-ки