възпрепятствувало

Речник на българския език

1. възпрепятствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствувало е производна форма на възпрепятствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпрепятствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възпрепятствувало е производна форма на възпрепятствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възпрепятствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възпрепятствувало е производна форма на възпрепятствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възпрепятствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възпрепятствувало е производна форма на възпрепятствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).