възпрепятствувал

Речник на българския език

1. възпрепятствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствувал е производна форма на възпрепятствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпрепятствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпрепятствувал е производна форма на възпрепятствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възпрепятствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

възпрепятствувал е производна форма на възпрепятствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възпрепятствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпрепятствувал е производна форма на възпрепятствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).