осуетявам

Речник на българския език

осуетя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

осуетя̀ваш, несв. и осуетя̀, св.; Какво. Правя нещо да не стане, да не се осъществи. Осуетявам заговор.

Грешни изписвания (15)

  • осоетявам
  • осоетявъм
  • осоитявам
  • осоитявъм
  • осуетявъм
  • осуитявам
  • осуитявъм
  • усоетявам
  • усоетявъм
  • усоитявам
  • усоитявъм
  • усуетявам
  • усуетявъм
  • усуитявам
  • усуитявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице осу-е-тя-вам осу-е-тя-ва-ме
2 лице осу-е-тя-ваш осу-е-тя-ва-те
3 лице осу-е-тя-ва осу-е-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице осу-е-тя-вах осу-е-тя-вах-ме
2 лице осу-е-тя-ва осу-е-тя-вах-те
3 лице осу-е-тя-ва осу-е-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице осу-е-тя-вах осу-е-тя-вах-ме
2 лице осу-е-тя-ва-ше осу-е-тя-вах-те
3 лице осу-е-тя-ва-ше осу-е-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетявал съм осуетявала съм осуетявало съм осуетявали сме
2 лице осуетявал си осуетявала си осуетявало си осуетявали сте
3 лице осуетявал е осуетявала е осуетявало е осуетявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осуетявал бях осуетявала бях осуетявало бяхме осуетявали
2 лице беше осуетявал беше осуетявала беше осуетявало бяхте осуетявали
3 лице беше осуетявал беше осуетявала беше осуетявало бяха осуетявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще осуетявам ще осуетяваме
2 лице ще осуетяваш ще осуетявате
3 лице ще осуетява ще осуетяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осуетявал ще съм осуетявала ще съм осуетявало ще сме осуетявали
2 лице ще си осуетявал ще си осуетявала ще си осуетявало ще сте осуетявали
3 лице ще е осуетявал ще е осуетявала ще е осуетявало ще са осуетявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да осуетявам щяхме да осуетяваме
2 лице щеше да осуетяваш щяхте да осуетявате
3 лице щеше да осуетява щяха да осуетяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осуетявал щях да съм осуетявала щях да съм осуетявало щяхме да сме осуетявали
2 лице щеше да си осуетявал щеше да си осуетявала щеше да си осуетявало щяхте да сте осуетявали
3 лице щеше да е осуетявал щеше да е осуетявала щеше да е осуетявало щяха да са осуетявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетявал съм осуетявала съм осуетявало съм осуетявали сме
2 лице осуетявал си осуетявала си осуетявало си осуетявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетявал съм осуетявала съм осуетявало съм осуетявали сме
2 лице осуетявал си осуетявала си осуетявало си осуетявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осуетявал била съм осуетявала било съм осуетявало били сме осуетявали
2 лице бил си осуетявал била си осуетявала било си осуетявало били сте осуетявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осуетявам щяла съм да осуетявам щяло съм да осуетявам щели сме да осуетяваме
2 лице щял си да осуетяваш щяла си да осуетяваш щяло си да осуетяваш щели сте да осуетявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осуетявал щяла съм да съм осуетявала щяло съм да съм осуетявало щели сме да сме осуетявали
2 лице щял си да си осуетявал щяла си да си осуетявала щяло си да си осуетявало щели сте да сте осуетявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осуетявал бих осуетявала бих осуетявало бихме осуетявали
2 лице би осуетявал би осуетявала би осуетявало бихте осуетявали
3 лице би осуетявал би осуетявала би осуетявало биха осуетявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
осу-е-тя-вай осу-е-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тя-ван
непълен член осу-е-тя-ва-ния
пълен член осу-е-тя-ва-ни-ят
женски род осу-е-тя-ва-на
членувано осу-е-тя-ва-на-та
среден род осу-е-тя-ва-но
членувано осу-е-тя-ва-но-то
множествено число осу-е-тя-ва-ни
членувано осу-е-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тя-вал
непълен член осу-е-тя-ва-лия
пълен член осу-е-тя-ва-ли-ят
женски род осу-е-тя-ва-ла
членувано осу-е-тя-ва-ла-та
среден род осу-е-тя-ва-ло
членувано осу-е-тя-ва-ло-то
множествено число осу-е-тя-ва-ли
членувано осу-е-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тя-вал
женски род осу-е-тя-ва-ла
среден род осу-е-тя-ва-ло
множествено число осу-е-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тя-ващ
непълен член осу-е-тя-ва-щия
пълен член осу-е-тя-ва-щи-ят
женски род осу-е-тя-ва-ща
членувано осу-е-тя-ва-ща-та
среден род осу-е-тя-ва-що
членувано осу-е-тя-ва-що-то
множествено число осу-е-тя-ва-щи
членувано осу-е-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

осу-е-тя-вай-ки