осуетявал

Речник на българския език

1. осуетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осуетявал е производна форма на осуетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осуетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осуетявал е производна форма на осуетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осуетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

осуетявал е производна форма на осуетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осуетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осуетявал е производна форма на осуетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).