осуетя

Речник на българския език

осуетя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

осуетѝш, мин. св. осуетѝх, мин. прич. осуетѝл, св.вж. осуетявам.

Грешни изписвания (16)

  • осоетйа
  • осоетйъ
  • осоитйа
  • осоитйъ
  • осуетйа
  • осуетйъ
  • осуитйа
  • осуитйъ
  • усоетйа
  • усоетйъ
  • усоитйа
  • усоитйъ
  • усуетйа
  • усуетйъ
  • усуитйа
  • усуитйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице осу-е-тя осу-е-тим
2 лице осу-е-тиш осу-е-ти-те
3 лице осу-е-ти осу-е-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице осу-е-тих осу-е-тих-ме
2 лице осу-е-ти осу-е-тих-те
3 лице осу-е-ти осу-е-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице осу-е-тях осу-е-тях-ме
2 лице осу-е-те-ше осу-е-тях-те
3 лице осу-е-те-ше осу-е-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетил съм осуетила съм осуетило съм осуетили сме
2 лице осуетил си осуетила си осуетило си осуетили сте
3 лице осуетил е осуетила е осуетило е осуетили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осуетил бях осуетила бях осуетило бяхме осуетили
2 лице беше осуетил беше осуетила беше осуетило бяхте осуетили
3 лице беше осуетил беше осуетила беше осуетило бяха осуетили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще осуетя ще осуетим
2 лице ще осуетиш ще осуетите
3 лице ще осуети ще осуетят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осуетил ще съм осуетила ще съм осуетило ще сме осуетили
2 лице ще си осуетил ще си осуетила ще си осуетило ще сте осуетили
3 лице ще е осуетил ще е осуетила ще е осуетило ще са осуетили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да осуетя щяхме да осуетим
2 лице щеше да осуетиш щяхте да осуетите
3 лице щеше да осуети щяха да осуетят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осуетил щях да съм осуетила щях да съм осуетило щяхме да сме осуетили
2 лице щеше да си осуетил щеше да си осуетила щеше да си осуетило щяхте да сте осуетили
3 лице щеше да е осуетил щеше да е осуетила щеше да е осуетило щяха да са осуетили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетял съм осуетяла съм осуетяло съм осуетели сме
2 лице осуетял си осуетяла си осуетяло си осуетели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетил съм осуетила съм осуетило съм осуетили сме
2 лице осуетил си осуетила си осуетило си осуетили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осуетил била съм осуетила било съм осуетило били сме осуетили
2 лице бил си осуетил била си осуетила било си осуетило били сте осуетили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осуетя щяла съм да осуетя щяло съм да осуетя щели сме да осуетим
2 лице щял си да осуетиш щяла си да осуетиш щяло си да осуетиш щели сте да осуетите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осуетил щяла съм да съм осуетила щяло съм да съм осуетило щели сме да сме осуетили
2 лице щял си да си осуетил щяла си да си осуетила щяло си да си осуетило щели сте да сте осуетили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осуетил бих осуетила бих осуетило бихме осуетили
2 лице би осуетил би осуетила би осуетило бихте осуетили
3 лице би осуетил би осуетила би осуетило биха осуетили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
осу-е-ти осу-е-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тен
непълен член осу-е-те-ния
пълен член осу-е-те-ни-ят
женски род осу-е-те-на
членувано осу-е-те-на-та
среден род осу-е-те-но
членувано осу-е-те-но-то
множествено число осу-е-те-ни
членувано осу-е-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тил
непълен член осу-е-ти-лия
пълен член осу-е-ти-ли-ят
женски род осу-е-ти-ла
членувано осу-е-ти-ла-та
среден род осу-е-ти-ло
членувано осу-е-ти-ло-то
множествено число осу-е-ти-ли
членувано осу-е-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род осу-е-тял
женски род осу-е-тя-ла
среден род осу-е-тя-ло
множествено число осу-е-те-ли