осуетяло е

Речник на българския език

1. осуетяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осуетяло е е производна форма на осуетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).