осуетил е

Речник на българския език

1. осуетил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осуетил е е производна форма на осуетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осуетил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осуетил е е производна форма на осуетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).