щял да е осуетил

Речник на българския език

1. щял да е осуетил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е осуетил е производна форма на осуетя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).