вдървявам

Речник на българския език

вдървя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вдървя̀ваш, несв. и вдървя̀, св.; Какво.
1. Правя да стане твърд като дърво.
2. Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам.
вдървявам се/вдървя се. 1. — Ставам твърд като дърво. Охо, той целият се е вдървил.
2. Ставам неподвижен; сковавам се. Ръцете ми се вдървиха от студ.

Грешни изписвания (3)

  • вдарвявам
  • вдарвявъм
  • вдървявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вдър-вя-вам вдър-вя-ва-ме
2 лице вдър-вя-ваш вдър-вя-ва-те
3 лице вдър-вя-ва вдър-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вдър-вя-вах вдър-вя-вах-ме
2 лице вдър-вя-ва вдър-вя-вах-те
3 лице вдър-вя-ва вдър-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вдър-вя-вах вдър-вя-вах-ме
2 лице вдър-вя-ва-ше вдър-вя-вах-те
3 лице вдър-вя-ва-ше вдър-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдървявал съм вдървявала съм вдървявало съм вдървявали сме
2 лице вдървявал си вдървявала си вдървявало си вдървявали сте
3 лице вдървявал е вдървявала е вдървявало е вдървявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вдървявал бях вдървявала бях вдървявало бяхме вдървявали
2 лице беше вдървявал беше вдървявала беше вдървявало бяхте вдървявали
3 лице беше вдървявал беше вдървявала беше вдървявало бяха вдървявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вдървявам ще вдървяваме
2 лице ще вдървяваш ще вдървявате
3 лице ще вдървява ще вдървяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вдървявал ще съм вдървявала ще съм вдървявало ще сме вдървявали
2 лице ще си вдървявал ще си вдървявала ще си вдървявало ще сте вдървявали
3 лице ще е вдървявал ще е вдървявала ще е вдървявало ще са вдървявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вдървявам щяхме да вдървяваме
2 лице щеше да вдървяваш щяхте да вдървявате
3 лице щеше да вдървява щяха да вдървяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вдървявал щях да съм вдървявала щях да съм вдървявало щяхме да сме вдървявали
2 лице щеше да си вдървявал щеше да си вдървявала щеше да си вдървявало щяхте да сте вдървявали
3 лице щеше да е вдървявал щеше да е вдървявала щеше да е вдървявало щяха да са вдървявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдървявал съм вдървявала съм вдървявало съм вдървявали сме
2 лице вдървявал си вдървявала си вдървявало си вдървявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдървявал съм вдървявала съм вдървявало съм вдървявали сме
2 лице вдървявал си вдървявала си вдървявало си вдървявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вдървявал била съм вдървявала било съм вдървявало били сме вдървявали
2 лице бил си вдървявал била си вдървявала било си вдървявало били сте вдървявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вдървявам щяла съм да вдървявам щяло съм да вдървявам щели сме да вдървяваме
2 лице щял си да вдървяваш щяла си да вдървяваш щяло си да вдървяваш щели сте да вдървявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вдървявал щяла съм да съм вдървявала щяло съм да съм вдървявало щели сме да сме вдървявали
2 лице щял си да си вдървявал щяла си да си вдървявала щяло си да си вдървявало щели сте да сте вдървявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вдървявал бих вдървявала бих вдървявало бихме вдървявали
2 лице би вдървявал би вдървявала би вдървявало бихте вдървявали
3 лице би вдървявал би вдървявала би вдървявало биха вдървявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вдър-вя-вай вдър-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вдър-вя-ван
непълен член вдър-вя-ва-ния
пълен член вдър-вя-ва-ни-ят
женски род вдър-вя-ва-на
членувано вдър-вя-ва-на-та
среден род вдър-вя-ва-но
членувано вдър-вя-ва-но-то
множествено число вдър-вя-ва-ни
членувано вдър-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вдър-вя-вал
непълен член вдър-вя-ва-лия
пълен член вдър-вя-ва-ли-ят
женски род вдър-вя-ва-ла
членувано вдър-вя-ва-ла-та
среден род вдър-вя-ва-ло
членувано вдър-вя-ва-ло-то
множествено число вдър-вя-ва-ли
членувано вдър-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вдър-вя-вал
женски род вдър-вя-ва-ла
среден род вдър-вя-ва-ло
множествено число вдър-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вдър-вя-ващ
непълен член вдър-вя-ва-щия
пълен член вдър-вя-ва-щи-ят
женски род вдър-вя-ва-ща
членувано вдър-вя-ва-ща-та
среден род вдър-вя-ва-що
членувано вдър-вя-ва-що-то
множествено число вдър-вя-ва-щи
членувано вдър-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вдър-вя-вай-ки