вдървявал

Речник на българския език

1. вдървявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдървявал е производна форма на вдървявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдървявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдървявал е производна форма на вдървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вдървявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вдървявал е производна форма на вдървявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вдървявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдървявал е производна форма на вдървявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).