вдървя

Речник на българския език

вдървя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

вдървѝш, мин. св. вдървѝх, мин. прич. вдървѝл, св.вж. вдървявам.

Грешни изписвания (4)

  • вдарвйа
  • вдарвйъ
  • вдървйа
  • вдървйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вдър-вя вдър-вим
2 лице вдър-виш вдър-ви-те
3 лице вдър-ви вдър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вдър-вих вдър-вих-ме
2 лице вдър-ви вдър-вих-те
3 лице вдър-ви вдър-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вдър-вях вдър-вях-ме
2 лице вдър-ве-ше вдър-вях-те
3 лице вдър-ве-ше вдър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдървил съм вдървила съм вдървило съм вдървили сме
2 лице вдървил си вдървила си вдървило си вдървили сте
3 лице вдървил е вдървила е вдървило е вдървили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вдървил бях вдървила бях вдървило бяхме вдървили
2 лице беше вдървил беше вдървила беше вдървило бяхте вдървили
3 лице беше вдървил беше вдървила беше вдървило бяха вдървили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вдървя ще вдървим
2 лице ще вдървиш ще вдървите
3 лице ще вдърви ще вдървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вдървил ще съм вдървила ще съм вдървило ще сме вдървили
2 лице ще си вдървил ще си вдървила ще си вдървило ще сте вдървили
3 лице ще е вдървил ще е вдървила ще е вдървило ще са вдървили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вдървя щяхме да вдървим
2 лице щеше да вдървиш щяхте да вдървите
3 лице щеше да вдърви щяха да вдървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вдървил щях да съм вдървила щях да съм вдървило щяхме да сме вдървили
2 лице щеше да си вдървил щеше да си вдървила щеше да си вдървило щяхте да сте вдървили
3 лице щеше да е вдървил щеше да е вдървила щеше да е вдървило щяха да са вдървили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдървял съм вдървяла съм вдървяло съм вдървели сме
2 лице вдървял си вдървяла си вдървяло си вдървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вдървил съм вдървила съм вдървило съм вдървили сме
2 лице вдървил си вдървила си вдървило си вдървили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вдървил била съм вдървила било съм вдървило били сме вдървили
2 лице бил си вдървил била си вдървила било си вдървило били сте вдървили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вдървя щяла съм да вдървя щяло съм да вдървя щели сме да вдървим
2 лице щял си да вдървиш щяла си да вдървиш щяло си да вдървиш щели сте да вдървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вдървил щяла съм да съм вдървила щяло съм да съм вдървило щели сме да сме вдървили
2 лице щял си да си вдървил щяла си да си вдървила щяло си да си вдървило щели сте да сте вдървили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вдървил бих вдървила бих вдървило бихме вдървили
2 лице би вдървил би вдървила би вдървило бихте вдървили
3 лице би вдървил би вдървила би вдървило биха вдървили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вдър-ви вдър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вдър-вен
непълен член вдър-ве-ния
пълен член вдър-ве-ни-ят
женски род вдър-ве-на
членувано вдър-ве-на-та
среден род вдър-ве-но
членувано вдър-ве-но-то
множествено число вдър-ве-ни
членувано вдър-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вдър-вил
непълен член вдър-ви-лия
пълен член вдър-ви-ли-ят
женски род вдър-ви-ла
членувано вдър-ви-ла-та
среден род вдър-ви-ло
членувано вдър-ви-ло-то
множествено число вдър-ви-ли
членувано вдър-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вдър-вял
женски род вдър-вя-ла
среден род вдър-вя-ло
множествено число вдър-ве-ли