вдървял

Речник на българския език

1. вдървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдървял е производна форма на вдървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

вдървял е производна форма на вдървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).