вдървил е

Речник на българския език

1. вдървил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдървил е е производна форма на вдървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вдървил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вдървил е е производна форма на вдървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).