закрепостявам

Речник на българския език

закрепостя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

закрепостя̀ваш, несв. и закрепостя̀, св.
1. ист. Кого. Правя крепостен.
2. Прен. Кого. Правя привързан към едно място, несвободен, зависим. Хубавият апартамент ги закрепости в малкия град.
закрепостявам се/закрепостя се. — Ставам прикован към земя, град, село и др.; засядам.
прил. закрепостѐн, закрепостѐна, закрепостѐно, мн. закрепостѐни.

Грешни изписвания (15)

  • закрепостявъм
  • закрепустявам
  • закрепустявъм
  • закрипостявам
  • закрипостявъм
  • закрипустявам
  • закрипустявъм
  • зъкрепостявам
  • зъкрепостявъм
  • зъкрепустявам
  • зъкрепустявъм
  • зъкрипостявам
  • зъкрипостявъм
  • зъкрипустявам
  • зъкрипустявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зак-ре-пос-тя-вам зак-ре-пос-тя-ва-ме
2 лице зак-ре-пос-тя-ваш зак-ре-пос-тя-ва-те
3 лице зак-ре-пос-тя-ва зак-ре-пос-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зак-ре-пос-тя-вах зак-ре-пос-тя-вах-ме
2 лице зак-ре-пос-тя-ва зак-ре-пос-тя-вах-те
3 лице зак-ре-пос-тя-ва зак-ре-пос-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зак-ре-пос-тя-вах зак-ре-пос-тя-вах-ме
2 лице зак-ре-пос-тя-ва-ше зак-ре-пос-тя-вах-те
3 лице зак-ре-пос-тя-ва-ше зак-ре-пос-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закрепостявал съм закрепостявала съм закрепостявало съм закрепостявали сме
2 лице закрепостявал си закрепостявала си закрепостявало си закрепостявали сте
3 лице закрепостявал е закрепостявала е закрепостявало е закрепостявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закрепостявал бях закрепостявала бях закрепостявало бяхме закрепостявали
2 лице беше закрепостявал беше закрепостявала беше закрепостявало бяхте закрепостявали
3 лице беше закрепостявал беше закрепостявала беше закрепостявало бяха закрепостявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закрепостявам ще закрепостяваме
2 лице ще закрепостяваш ще закрепостявате
3 лице ще закрепостява ще закрепостяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закрепостявал ще съм закрепостявала ще съм закрепостявало ще сме закрепостявали
2 лице ще си закрепостявал ще си закрепостявала ще си закрепостявало ще сте закрепостявали
3 лице ще е закрепостявал ще е закрепостявала ще е закрепостявало ще са закрепостявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закрепостявам щяхме да закрепостяваме
2 лице щеше да закрепостяваш щяхте да закрепостявате
3 лице щеше да закрепостява щяха да закрепостяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закрепостявал щях да съм закрепостявала щях да съм закрепостявало щяхме да сме закрепостявали
2 лице щеше да си закрепостявал щеше да си закрепостявала щеше да си закрепостявало щяхте да сте закрепостявали
3 лице щеше да е закрепостявал щеше да е закрепостявала щеше да е закрепостявало щяха да са закрепостявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закрепостявал съм закрепостявала съм закрепостявало съм закрепостявали сме
2 лице закрепостявал си закрепостявала си закрепостявало си закрепостявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закрепостявал съм закрепостявала съм закрепостявало съм закрепостявали сме
2 лице закрепостявал си закрепостявала си закрепостявало си закрепостявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закрепостявал била съм закрепостявала било съм закрепостявало били сме закрепостявали
2 лице бил си закрепостявал била си закрепостявала било си закрепостявало били сте закрепостявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закрепостявам щяла съм да закрепостявам щяло съм да закрепостявам щели сме да закрепостяваме
2 лице щял си да закрепостяваш щяла си да закрепостяваш щяло си да закрепостяваш щели сте да закрепостявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закрепостявал щяла съм да съм закрепостявала щяло съм да съм закрепостявало щели сме да сме закрепостявали
2 лице щял си да си закрепостявал щяла си да си закрепостявала щяло си да си закрепостявало щели сте да сте закрепостявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закрепостявал бих закрепостявала бих закрепостявало бихме закрепостявали
2 лице би закрепостявал би закрепостявала би закрепостявало бихте закрепостявали
3 лице би закрепостявал би закрепостявала би закрепостявало биха закрепостявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зак-ре-пос-тя-вай зак-ре-пос-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пос-тя-ван
непълен член зак-ре-пос-тя-ва-ния
пълен член зак-ре-пос-тя-ва-ни-ят
женски род зак-ре-пос-тя-ва-на
членувано зак-ре-пос-тя-ва-на-та
среден род зак-ре-пос-тя-ва-но
членувано зак-ре-пос-тя-ва-но-то
множествено число зак-ре-пос-тя-ва-ни
членувано зак-ре-пос-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пос-тя-вал
непълен член зак-ре-пос-тя-ва-лия
пълен член зак-ре-пос-тя-ва-ли-ят
женски род зак-ре-пос-тя-ва-ла
членувано зак-ре-пос-тя-ва-ла-та
среден род зак-ре-пос-тя-ва-ло
членувано зак-ре-пос-тя-ва-ло-то
множествено число зак-ре-пос-тя-ва-ли
членувано зак-ре-пос-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пос-тя-вал
женски род зак-ре-пос-тя-ва-ла
среден род зак-ре-пос-тя-ва-ло
множествено число зак-ре-пос-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-ре-пос-тя-ващ
непълен член зак-ре-пос-тя-ва-щия
пълен член зак-ре-пос-тя-ва-щи-ят
женски род зак-ре-пос-тя-ва-ща
членувано зак-ре-пос-тя-ва-ща-та
среден род зак-ре-пос-тя-ва-що
членувано зак-ре-пос-тя-ва-що-то
множествено число зак-ре-пос-тя-ва-щи
членувано зак-ре-пос-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зак-ре-пос-тя-вай-ки