вкаменил е

Речник на българския език

1. вкаменил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкаменил е е производна форма на вкаменя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вкаменил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вкаменил е е производна форма на вкаменя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).