свит

Речник на българския език

1. свит прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

свита, свито, мн. свити, прил. Срамежлив, скромен, стеснителен, затворен. Тя е прекалено свита жена.
Със свито гърло/сърце. — С вълнение, с тревога, с притеснение.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свит
непълен член сви-тия
пълен член сви-ти-ят
ж. р. сви-та
членувано сви-та-та
ср. р. сви-то
членувано сви-то-то
мн. ч. сви-ти
членувано сви-ти-те

2. свит — мин. страд. прич. м. р.

свит е производна форма на свия (мин. страд. прич. м. р.).