съсухрен

Речник на българския език

1. съсу̀хрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съсу̀хрена, съсу̀хрено, мн. съсу̀хрени, прил.
1. Който е много слаб, изпит, мършав. Съсухрена ръка.
2. Който е започнал да изсъхва. Съсухрен плод.
същ. съсу̀хреност, съсухреността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • сасухрен
  • сасухрин
  • съсухрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-сух-рен
непълен член съ-сух-ре-ния
пълен член съ-сух-ре-ни-ят
ж. р. съ-сух-ре-на
членувано съ-сух-ре-на-та
ср. р. съ-сух-ре-но
членувано съ-сух-ре-но-то
мн. ч. съ-сух-ре-ни
членувано съ-сух-ре-ни-те

2. съсухрен — мин. страд. прич. м. р.

съсухрен е производна форма на съсухря се (мин. страд. прич. м. р.).