опънат

Речник на българския език

1. опъ̀нат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • опънът
  • упънат
  • упънът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опъ-нат
непълен член опъ-на-тия
пълен член опъ-на-ти-ят
ж. р. опъ-на-та
членувано опъ-на-та-та
ср. р. опъ-на-то
членувано опъ-на-то-то
мн. ч. опъ-на-ти
членувано опъ-на-ти-те

2. опънат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

опънат е производна форма на опъна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. опънат — мин. страд. прич. м. р.

опънат е производна форма на опъна (мин. страд. прич. м. р.).