обтегнат

Речник на българския език

1. обтегнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

обтегнат е производна форма на обтегна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обтегнат — мин. страд. прич. м. р.

обтегнат е производна форма на обтегна (мин. страд. прич. м. р.).