свенлив

Речник на българския език

свенлѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

свенлива, свенливо, мн. свенливи, прил.
1. Който е стеснителен, срамежлив, нерешителен, плах. Свенливо момиче.
2. Който изразява стеснителност, свян. Свенлив поглед. ____ същ. свенливост, свенливостта, ж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • свинлив
  • свенлиф
  • свинлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. свен-лив
непълен член свен-ли-вия
пълен член свен-ли-ви-ят
ж. р. свен-ли-ва
членувано свен-ли-ва-та
ср. р. свен-ли-во
членувано свен-ли-во-то
мн. ч. свен-ли-ви
членувано свен-ли-ви-те

Връзки