плашлив

Речник на българския език

плашлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

плашлѝва, плашлѝво, мн. плашлѝви, прил. Който много или често се плаши. Плашлив човек.
същ. плашлѝвост, плашливостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • плъшлив
  • плашлиф
  • плъшлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. плаш-лив
непълен член плаш-ли-вия
пълен член плаш-ли-ви-ят
ж. р. плаш-ли-ва
членувано плаш-ли-ва-та
ср. р. плаш-ли-во
членувано плаш-ли-во-то
мн. ч. плаш-ли-ви
членувано плаш-ли-ви-те