боязлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
боязлѝва, боязлѝво, мн. боязлѝви, прил. Плах, нерешителен; страхлив.
нареч. боязлѝво. Попитах боязливо.
същ. боязлѝвост, боязливостта̀, ж.
нареч. боязлѝво. Попитах боязливо.
същ. боязлѝвост, боязливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- боъзлив
- буъзлив
- буязлив
- боязлиф
- буязлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бо-яз-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бо-яз-ли-вия | ||
| пълен член | бо-яз-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | бо-яз-ли-ва | ||
| членувано | бо-яз-ли-ва-та | ||
| ср. р. | бо-яз-ли-во | ||
| членувано | бо-яз-ли-во-то | ||
| мн. ч. | бо-яз-ли-ви | ||
| членувано | бо-яз-ли-ви-те | ||