бъзливец

Речник на българския език

бъзлѝвец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. бъзлѝвци, м. Пренебр. Страхливец.

Грешни изписвания (3)

  • базливец
  • базливиц
  • бъзливиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъз-ли-вец
непълен член бъз-ли-ве-ца
пълен член бъз-ли-ве-цът
мн.ч. бъз-лив-ци
членувано бъз-лив-ци-те
бройна форма бъз-лив-ци
звателна форма бъз-ли-ве-цо