неуверен

Речник на българския език

неувѐрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неоверен
  • неоверин
  • неуверин
  • ниоверен
  • ниоверин
  • ниуверен
  • ниуверин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-ве-рен
непълен член не-у-ве-ре-ния
пълен член не-у-ве-ре-ни-ят
ж. р. не-у-ве-ре-на
членувано не-у-ве-ре-на-та
ср. р. не-у-ве-ре-но
членувано не-у-ве-ре-но-то
мн. ч. не-у-ве-ре-ни
членувано не-у-ве-ре-ни-те