раздвоен

Речник на българския език

1. раздвоѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

раздвоена, раздвоено, мн. раздвоени, прил. Който се раздвоява, колебае се, не взема решение.

Грешни изписвания (3)

  • раздвуен
  • ръздвоен
  • ръздвуен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-д-во-ен
непълен член раз-д-во-е-ния
пълен член раз-д-во-е-ни-ят
ж. р. раз-д-во-е-на
членувано раз-д-во-е-на-та
ср. р. раз-д-во-е-но
членувано раз-д-во-е-но-то
мн. ч. раз-д-во-е-ни
членувано раз-д-во-е-ни-те

2. раздвоен — мин. страд. прич. м. р.

раздвоен е производна форма на раздвоя (мин. страд. прич. м. р.).