променчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
променчива, променчиво, мн. променчиви, прил. Променлив.същ. променчивост, променчивостта, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- проминчив
- пруменчив
- пруминчив
- променчиф
- проминчиф
- пруменчиф
- пруминчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | про-мен-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | про-мен-чи-вия | ||
| пълен член | про-мен-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | про-мен-чи-ва | ||
| членувано | про-мен-чи-ва-та | ||
| ср. р. | про-мен-чи-во | ||
| членувано | про-мен-чи-во-то | ||
| мн. ч. | про-мен-чи-ви | ||
| членувано | про-мен-чи-ви-те | ||