изменлив

Речник на българския език

измѐнлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (5)

  • езменлев
  • езменлив
  • изменлев
  • изменлеф
  • изменлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-мен-лив
непълен член из-мен-ли-вия
пълен член из-мен-ли-ви-ят
ж. р. из-мен-ли-ва
членувано из-мен-ли-ва-та
ср. р. из-мен-ли-во
членувано из-мен-ли-во-то
мн. ч. из-мен-ли-ви
членувано из-мен-ли-ви-те