относѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
относителна, относително, мн. относителни, прил.
1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина.
2. Не безусловен, ограничен. Относителен успех.
3. Спец. В граматиката — който показва отношение към нещо. Относителни прилагателни.същ. относителност, относителността, ж.
• Относително тегло. — Спец. Тегло на предмет в сравнение с теглото на равен обем вода.
1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина.
2. Не безусловен, ограничен. Относителен успех.
3. Спец. В граматиката — който показва отношение към нещо. Относителни прилагателни.същ. относителност, относителността, ж.
• Относително тегло. — Спец. Тегло на предмет в сравнение с теглото на равен обем вода.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- относителин
- относитилен
- относитилин
- отнусителен
- отнусителин
- отнуситилен
- отнуситилин
- утносителен
- утносителин
- утноситилен
- утноситилин
- утнусителен
- утнусителин
- утнуситилен
- утнуситилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-но-си-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-но-си-тел-ния | ||
| пълен член | от-но-си-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | от-но-си-тел-на | ||
| членувано | от-но-си-тел-на-та | ||
| ср. р. | от-но-си-тел-но | ||
| членувано | от-но-си-тел-но-то | ||
| мн. ч. | от-но-си-тел-ни | ||
| членувано | от-но-си-тел-ни-те | ||