относителност

Речник на българския език

относѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • относителнуст
  • относитилност
  • относитилнуст
  • отнусителност
  • отнусителнуст
  • отнуситилност
  • отнуситилнуст
  • утносителност
  • утносителнуст
  • утноситилност
  • утноситилнуст
  • утнусителност
  • утнусителнуст
  • утнуситилност
  • утнуситилнуст
  • относителнос
  • относителнус
  • относитилнос
  • относитилнус
  • отнусителнос
  • отнусителнус
  • отнуситилнос
  • отнуситилнус
  • утносителнос
  • утносителнус
  • утноситилнос
  • утноситилнус
  • утнусителнос
  • утнусителнус
  • утнуситилнос
  • утнуситилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-но-си-тел-ност
членувано от-но-си-тел-ност-та
мн.ч. от-но-си-тел-нос-ти
членувано от-но-си-тел-нос-ти-те
звателна форма